Conquered World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
They don't own me EmptyВто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
They don't own me EmptyНед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
They don't own me EmptyСъб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
They don't own me EmptyСря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
They don't own me EmptyВто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
They don't own me EmptyНед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
They don't own me EmptyСъб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
They don't own me EmptyСря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
They don't own me EmptyСря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

They don't own me

2 posters

Go down

They don't own me Empty They don't own me

Писане by Scarlett Чет Апр 06, 2017 4:10 pm



I am not a mistake


Scarlett  Marie  Indigo


Скарлет Мари Индиго ●  29 - годишна ● Общество: Gaps ● FC: Amber Heard (запазена от мен)
Казвам се Скарлет Мари Индиго. Отраснах в мечтаното семейство. Имах здрава майка и баща, имах сестра, баба,дядо. Всичко бе една сбъдната мечта за осиновено дете като мен. Научих се да живея с тези хора и съвсем скоро свикнах. Обичах ги, те ми дадоха онова за което винаги бях копняла в дома за изоставени деца. Майка ми бе ужасно красива жена и  баща ми не беше за изпускане. Не вярвах, че някога щях да обикна толкова силно човек, но го изпитах с тези хора. Бях им безкайно благодарна за детството, което ми уредиха. Мечтите ми винаги бяха свързани с тях -  моето семейство.  С време порастнах и навлязох набързо в живота, вече нищо не ми приличаше на приказка, а самата аз вече не можех да бъда принцеса. На 10 опит с инвитро, майка ми най-накрая забременя с първата си рожба и моята бъдещата  малка сестра. За момент ми се стори, че ще забравя за мен, уви ... то така и стана.  Години изминаха, аз ставах все по-голяма и по-голяма и в крайна сметка се научих да се грижа за себе си по-добре от майка си, но и не можех да виня за това - тя се радваше на своята истинска дъщеря, така и обаче не забрави за мен. За момент тогава живота ми изглежда се нареди отново. Скоро обаче настъпи същинския хаос. Гимназията бе трудна за мен, не ми се отдаваше ученето, бягах от час и по ирония на съдбата си намерих партьор за всички бели - името му беше Паркър, моята първа тийнейджърска любов и мъка. Бяхме заедно цялата гимназия преди да се разделем и поемем по своя собествен път - моя ме доведе до колежа, който така и не задъврших защото изостанах с година, забременях и семейството ми ме изхвърли от нас. След направения аборт от моя страна, ръцете на майка ми се отвориха отново, уви не усещах повече онази майчинска топлина в обятията й. Тя бе иизстинала за мен, взаимно се отблъснахме .  Реших да напусна дома си за втори път и повече не се върнах. Смених името си , промених се - отрязох си дългата коса и я изрусих; започнах нов,собствен живот.  2010 година постъпих в компания за модели и две години по-късно вече бях формата " Мис Свят", от където  и си тръгнах с първо място. Тогава изглежда живота ми потръгна отново. Намерих отново любовта и заживяхме заедно, той обаче бе стар и сприхав мъж , но все пак решихме да се оженим. Съвместният ни живот като мъж и жена продължи точно три години , после съпругът ми прострелян... пред очите ми, седмица и нещо се мъчи в болницата преди да издъхне. Не знам дали някога въобще съм го обичала, ала той ми даде всичко от което имах нужда дори и след смъртта му  всичко беше мое - къщата, колите, парите и разбира се бизнесът му. Знаех с какво се занимава, а той си мислеше, че никога няма да забележа. Копелето продаваше и вкарваше какви ли не оръжия от Южна Америка и Русия и накрая получи заслуженото - бе прострелян със свое , собственоръчно продадено  оръжие.  Първоначално съдът реши, че аз съм виновницата в случя, делото ми се проточи половин година накрая бе закрито. Истината обаче бе една - не бях убийцата , но знаех кой го е сторил. Както и да е, загърбих и тази страница от живота си; беше трудно да започна начисто, не и с подобно минало. Точно когато реших, че отново имам шанс за нормален живот се случи поредната човешка катастрофа. Помня страха от първите мигове, помя тъмнината и студа, помня и онова зло, което плъзна по земята. Със седмици навън мирише на смърт. Аз обаче оцелях, въпреки че бях грешка, която ТЕ не можаха да пренебрегнат имаше нещо, макар и нечовешко в тези същества, което ги накара да пожалят живота ми - вероятно просто мислеха, че рано или късно ще умра. Не, аз съм още жива и здрава и най-вече обикновена както винаги. Живея в свят на изкривена природа, всички около мен са различни, променени - за мен това не бяха хора, побиваха ме тръпки от тях, някои дори мразех. Главния принцип по който заживях и продължавам да живея е именно този за самосъхранение, водена от инстинкта за оцеляване аз се отдърпнах настрана. Нямам вяра на никого на този свят.

Scarlett
Scarlett
Gap
Gap

Брой мнения : 54
Join date : 06.04.2017

Върнете се в началото Go down

They don't own me Empty Re: They don't own me

Писане by kyle o'conner. Чет Апр 06, 2017 5:39 pm

Доста интересен герой ;3
Добре дошла и приятно прекарване във форума.
kyle o'conner.
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 604
Join date : 19.03.2017

https://conqueredworld.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите