- Искат да си подчинен? – гласът му бе тих, но трудно прикриваше раздразнението си.
- Да. Но няма да се съглася. – брат му винаги бе бунтар. Борис, играеше големият брат, котва на малкия. Връщаше го на земята, когато се налага, но винаги бе зад гърба му.
- Сигурен ли си, че няма да ги ядосаш? – Борис се притесняваше, някакво 6 чувство му казваше, че отказа на брат му няма да бъде одобрен.
-На пъл...-чу се вик. Продължаваше да вика името му дълго, преди да прекъсне разговора.
По-късно разбра, че брат му е отвлечен, а родилите му, бяха убити.  Гнева бавно опитваше да пробие твърдата му обвивка,но той така и не го допусна. Минаха месеци, в които той търсеше малкия си брат, без дори за миг да помисли, че той може да е мъртъв. За същите тези месеци, семейството му се разпадна, и живота му тръгна в коренно различна посока. Като войник, той се бе научил на самоконтрол и че не трябва да се предава.
Попадането му сред редиците на бунтовниците му показа една друга реалност. Все още имаше хора, готови да се борят за свободата си. Готови да се изправят и да извоюват единственото нещо, което имаха – живот, свободен живот.
НО можеше ли, Дариус да намери брат си?