“You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”

by **Alexander T. Grey** Пон Апр 17, 2017 11:52 pm

Damien Thorn. || 26 || Rebels || FC: Joseph Morgan || Power Replication

Понякога крадях звездите и ги поставях в клетка, вътре в мен.
Небето играеше роля на черния свят, в който живеем, а шибаната луна бях аз. Опушено сив, измамно красив и самотен, разпръснал мечтите си в черния безкрай, нереално далечна от тях. Подаряващ ги на някой друг и вън от картинката, когато се сбъдват. Иронично откраднати от крадеца.
С времето се научих сам да избирам в каква опаковка да ги сложа и под чия елха да се озоват. Отначало не го осъзнавах, но после си пролича, че имах любимка. И тя беше сива, а звездите в нея бяха пропилени.
Подарявах й моите.
Първата беше изгубената й любов, но вместо нов, прелестен мъж, й дадох обичта към думите. Беше се превърнала в чудесен писател, дето успява да те запрати без време в неговия свят и за малко да се докоснеш до света в съзнанието й. Лесно караше хората да се влюбват в словата, а после като стигнеш до корицата, остава дълбока празнина в душата, дето никога не се запълва.
Втората беше осъзнатата й любов, но вместо разумен мъж, й дадох обичта към водката. Пиеше всяка нощ, давейки чувствата към първия. Оставяше се в ръцете на тоя новия и нямаше нищо напротив замъгления си сляп поглед, защото въображението й рисуваше образа на нейния любим. Влюбените пръсти галеха меките шоколадови кичури, празния поглед се изпълваше с лудост, срещайки черните й ириси с нейните, а кожата й настръхваше, омаяна от аромата на бадемовия й душ гел. И в илюзиите й тя беше негова. Само и единствено нейн и лицата на любовниците му бяха изтрити от пейзажа, а тялото му не вонеше на техния парфюм.
Третата беше отритнатата й любов, но вместо инатлив мъж, й дадох обичта към музиката. Пианото беше нейният трон, на който създаваше същински шедьоври, плъзгайки дългите си пръсти по черно-белите клавиши. Или поне създаваше. Сама бе решила да я пропъди, но често я навестяваше и наблюдаваше, бясна и наранена до лудост, с непоколебимо желание да я унищожи завинаги. Мелодиите още бяха запечатани в съзнанието й и изплуваха при всяка тяхна среща.
~~Извинявай, че те нараних.~~
Четвъртата беше измамната й любов, но вместо истински мъж, му дадох любовта към самотата. Дългите часове, които прекарваше в чакане на блудния й мъж да се завърне след поредната среща с поредната любовница, не й правеха вече впечатление. Беше свикнала с тях, беше привикнала и към болката в изпочупената й душа, беше се научила да казва, че от никой няма нужда. Чашата й беше единствената компания, но и не искаше друга. Даже ги пъдеше.
Петата беше последната й любов, но вместо някоя нова, й дадох моята любов. Непоправима, луда, вечна и безумна. Дето караше слепите му очи да виждат, удавените във водката мечти да се сбъдват, крехката й надежда да не изчезне напълно. Да не се изгуби, както се изгубихме ние. В хаоса на нашата побъркана любов.
~~Чух я да казва, че и от нея няма нужда.~~
Накрая се озовахме и двамата в оная клетка, дето събирах звездите, а те бяха свободни и пръснати около луната. Около нас. А ние бяхме останали разделени. Празни и луди. Аз я гледах от небето, обградена от всичко, което бяхме имали, от всичко, което ми напомняше какво е било. От нашите мечти, които ревностно пазех близо до себе си и не позволих на никой да ни ги открадне. На високо, където никой нямаше да ги достигне. ~~Те си бяха само наши.~~ На никой нищо повече не подарих. Аз останах сив, незавършен и ярък, а тя беше онзи виещ вълк – единака. Срещахме се веднъж месечно, когато ставах цял, когато тя ме запълваше с нейната сивота, когато ми пееше тъжни гневни песни, в които изричаше на глас чувствата за нелепата самота и споделяше как е чакала дълго, за да ме види за няколко откраднати часа. Вече не исках да крада нито шибаните мечти, нито шибаните звезди, имахме нужда само от още малко шибано време.
Спрях да взимам блещукащите блянове на заем, но онова чувство никога не си отиде. Нямаше и никакъв калпав шанс да поискам да го няма.
Още усещах всяка една от тях.
Звездите вътре в мен.

by **kyle o'conner.** Пон Апр 17, 2017 11:56 pm

Много хубав герой ;3
Добре дошъл и приятно прекарване.
Как да ти сменя името?

by **Alexander T. Grey** Вто Апр 18, 2017 12:05 am

Благодаря. ;3
Damien Thorn. “You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.” 948449010

by Sponsored content

“You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”

“You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”

Re: “You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”

Re: “You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”

Re: “You don’t like the person you’ve become? Тhen do something about it because no one’s gonna do it for you.”