Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm
Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.
2 posters
Страница 1 от 1
Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.
ophelia ansel rebels fc: adelaide kane | Сложи си черни очила и съвестта си ще запазиш. Късно е. Сигурно е есен. Късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Сънувам. Теб. Помниш ли-... помниш ли ме? Разбира се, че не. Ти си размил се във времето силует. Контур в съзнанието ми. Неизпълнено обещание. Помниш ли-... помниш ли ме? Не? Аз обаче помня. Спектър. Чувството на летаргия бавно чезне.Постепенно възприятията се възвръщат. После идват и цветовете. Ярки Неясни И може би размити. А срещите ни се състояха в цветове. Гамата беше восъчно жълто, размиваше в жълтопепеляво и завършваше с виненочервени оттенъци. Светлините бяха приглушени. Музиката беше стихнала. Кълба дим се виеха мудно. Глъч и смях се носеха из задименото помещение. Тя се усмихваше над чашата вино. Момиче без възраст. Нежните й черти изпъкваха неестествено на порочния декор. Чашата й беше наполовина празна, кичур коса беше паднал през лицето й. Говореше безспир - за далечни светове; за несподелената любов; за галактики и звезди, а аз попивах всяка сричка, всеки нюанс на мекия й глас. В миг ритмични звуци гръмнаха отново по даден знак. Времето минаваше, а разговорът течеше. Трябваше да тръгваме. Кога ли щях да я видя отново? Гамата беше сива, до черна, с фосфорно бели щрихи. Тя рядко говореше за себе си. Спомените по миналото й носеха неимоверна тъга. Затова спрях с опитите си да я разпитвам. Съществуваха обаче дни, в които тя ми разказваше. Дребни неща. Говореше, а аз я слушах със захлас. Изражението й се променяше, на моменти по него проблясваше радост, а в други мигове, се четеше болка и страх. Страхуваше се. Страхуваше се от нещо. В тези моменти жълтите точици в пъстрите й очи потъмняваха и траурна усмивка застиваше върху меките й устни. Пътите, в които я виждах такава прогаряха дупки по кожата ми. Четвърта степен изгаряне. Последният път, в който я видях, гамата беше лимонено, стигаше нюанси на пурпурно, с отсенка на синьо. Имаше маргаритки в косите си. Казах й, че е красива. Тя се смееше. „Някой ден ще бъдем аз и ти срещу света, някой ден..“ шептеше тя. Обещание заключено между четири очи. И аз вярвах. И се надявах. Силно. Ала изгубих я някъде в тишината, или може би някъде по прашните пътища. Потъна в тъмнината, в море от пълна вечност. |
ophelia ansel.- Rebel
- Брой мнения : 107
Join date : 02.04.2017
Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.
Уууникален герой <3 Добре дошла във форума и приятно прекарване ;3
Искаш ли да ти сменя името, или ще си остане така?
Искаш ли да ти сменя името, или ще си остане така?
Re: Ти се казваш Безнадеждност, скъпа, стой при мен сега, влез под кожата ми с нежност, татуиран с теб ще умра.
Благодаря! <3 Ако може да го смените на: ophelia ansel.
Благодаря предварително! <3
Благодаря предварително! <3
ophelia ansel.- Rebel
- Брой мнения : 107
Join date : 02.04.2017
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.
» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.
» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.
» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.
» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;
» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;
» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;
» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.
» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;