If I got rid of my demons, I’d lose my angels.

-Защо е тук? – момчето попита любопитно учителя си. – Винаги тренира с един и същ учител, защо? С какво е повече от нас? – не завиждаше, въпросите му бяха чисто любопитство.
- Авалон, е дъщеря на един от докторите, който е лечител. Само най-близкият кръг около нея, знае каква е дарбата й. Щом се пази в тайна...то тя е силна. – учителя говореше, ала всякаш я анализираше нещата.
Всички се чудеха каква е дарбата й.
-Казват, че е луда. Дарбата й била толкова силна, че размътвала мозъка й. – продължаваше да говори момчето.
-Не говори така за човек, който не познаваш. Хайде да продължаваме с упражненията. – скастри го учителя.
Никой не знаеше какво е вътре в нея. Да притежаваш дарба Магия, означаваше, че цялата сила, която протича в теб, ще нанесе все някакви щети. Ава вече ги получаваше. Дарбата й бе трудна за контролиране и често, когато я използваше...губеше разсъдъка си. Понякога неволно разместваше реалността и не знаеше кое е истинско. Друг път рисуваше знаци и изписваше думи, който идваха дълбоко от съзнанието й. Стоейки пред огледалото, понякога си мислеше, че дарбата й е тази , която я контролира и в един момент, тя ще се изгуби в нея.

Магия. Дори не знаеше, до къде се простират силите й, не знаеше къде е края им и дали някога ще може да ги контролира. Баща й бе доктор, добре познат сред хората и бе настоял тя да се присъедини с него и майка й към подчинените. Въпреки че бе против, тя трябваше да се съгласи, заради дарбата си, заради себе си, заради семейството си.

*avalon arlett
*23
*subject
*magic
*alexandr park