Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm
They don't own me
2 posters
Страница 1 от 1
They don't own me
I am not a mistake
Scarlett Marie Indigo
Скарлет Мари Индиго ● 29 - годишна ● Общество: Gaps ● FC: Amber Heard (запазена от мен)
Казвам се Скарлет Мари Индиго. Отраснах в мечтаното семейство. Имах здрава майка и баща, имах сестра, баба,дядо. Всичко бе една сбъдната мечта за осиновено дете като мен. Научих се да живея с тези хора и съвсем скоро свикнах. Обичах ги, те ми дадоха онова за което винаги бях копняла в дома за изоставени деца. Майка ми бе ужасно красива жена и баща ми не беше за изпускане. Не вярвах, че някога щях да обикна толкова силно човек, но го изпитах с тези хора. Бях им безкайно благодарна за детството, което ми уредиха. Мечтите ми винаги бяха свързани с тях - моето семейство. С време порастнах и навлязох набързо в живота, вече нищо не ми приличаше на приказка, а самата аз вече не можех да бъда принцеса. На 10 опит с инвитро, майка ми най-накрая забременя с първата си рожба и моята бъдещата малка сестра. За момент ми се стори, че ще забравя за мен, уви ... то така и стана. Години изминаха, аз ставах все по-голяма и по-голяма и в крайна сметка се научих да се грижа за себе си по-добре от майка си, но и не можех да виня за това - тя се радваше на своята истинска дъщеря, така и обаче не забрави за мен. За момент тогава живота ми изглежда се нареди отново. Скоро обаче настъпи същинския хаос. Гимназията бе трудна за мен, не ми се отдаваше ученето, бягах от час и по ирония на съдбата си намерих партьор за всички бели - името му беше Паркър, моята първа тийнейджърска любов и мъка. Бяхме заедно цялата гимназия преди да се разделем и поемем по своя собествен път - моя ме доведе до колежа, който така и не задъврших защото изостанах с година, забременях и семейството ми ме изхвърли от нас. След направения аборт от моя страна, ръцете на майка ми се отвориха отново, уви не усещах повече онази майчинска топлина в обятията й. Тя бе иизстинала за мен, взаимно се отблъснахме . Реших да напусна дома си за втори път и повече не се върнах. Смених името си , промених се - отрязох си дългата коса и я изрусих; започнах нов,собствен живот. 2010 година постъпих в компания за модели и две години по-късно вече бях формата " Мис Свят", от където и си тръгнах с първо място. Тогава изглежда живота ми потръгна отново. Намерих отново любовта и заживяхме заедно, той обаче бе стар и сприхав мъж , но все пак решихме да се оженим. Съвместният ни живот като мъж и жена продължи точно три години , после съпругът ми прострелян... пред очите ми, седмица и нещо се мъчи в болницата преди да издъхне. Не знам дали някога въобще съм го обичала, ала той ми даде всичко от което имах нужда дори и след смъртта му всичко беше мое - къщата, колите, парите и разбира се бизнесът му. Знаех с какво се занимава, а той си мислеше, че никога няма да забележа. Копелето продаваше и вкарваше какви ли не оръжия от Южна Америка и Русия и накрая получи заслуженото - бе прострелян със свое , собственоръчно продадено оръжие. Първоначално съдът реши, че аз съм виновницата в случя, делото ми се проточи половин година накрая бе закрито. Истината обаче бе една - не бях убийцата , но знаех кой го е сторил. Както и да е, загърбих и тази страница от живота си; беше трудно да започна начисто, не и с подобно минало. Точно когато реших, че отново имам шанс за нормален живот се случи поредната човешка катастрофа. Помня страха от първите мигове, помя тъмнината и студа, помня и онова зло, което плъзна по земята. Със седмици навън мирише на смърт. Аз обаче оцелях, въпреки че бях грешка, която ТЕ не можаха да пренебрегнат имаше нещо, макар и нечовешко в тези същества, което ги накара да пожалят живота ми - вероятно просто мислеха, че рано или късно ще умра. Не, аз съм още жива и здрава и най-вече обикновена както винаги. Живея в свят на изкривена природа, всички около мен са различни, променени - за мен това не бяха хора, побиваха ме тръпки от тях, някои дори мразех. Главния принцип по който заживях и продължавам да живея е именно този за самосъхранение, водена от инстинкта за оцеляване аз се отдърпнах настрана. Нямам вяра на никого на този свят.
Scarlett- Gap
- Брой мнения : 54
Join date : 06.04.2017
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.
» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.
» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.
» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.
» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;
» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;
» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;
» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.
» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;