Mockingbird

by **Sarah Blackmore** Чет Апр 13, 2017 1:12 am

Sarah Blackmore

„Писмо до мен, 16-годишната.“

„Мило момиче,
Почти не си те спомням вече, а са минали по-малко от 10 години, но моля те, спри да бъдеш толкова мекушава. Научи се да казваш „Не“.
Това ще ти изиграе лоша шега, да знаеш. Няма нужда да се съгласяваш с всички – дори и с родителите си. Знам, че те е страх от тях, но опитай се да им се опълчиш. Бързо ще разбереш, че те също са хора.
Така, че научи се да си малко по-твърда и малко по-непукист. Можеш, знам. И на 24 още не си преминала урока с шестица, но си така близо! Шегувам се, ако беше така щях ли да ти пиша? Истината е, че дори след толкова дълго време ти си, си все същата и страдаш мълчаливо, повтаряща като робот „Да“. В далечното бъдеще ще света ще се разпадне и изгради за броени секунди, но ти няма дори да трепнеш. Защо? Мисля, че имаш отговор на този въпрос.
Дълбоко в себе си вярвам, че ще послушаш тези кратки думи, които ти пиша. Промени се докато имаш време. Преди да навършиш своята 24-та годишнина ще се преместиш да живееш сама. Точно тогава ще се променят много неща. Те ще дойдат и ще те вземат, но ти няма да се опълчиш. Отново ще кажеш „Да“. Не го прави! Моля те… Не бъди поредната пешка в нечия кутия за шах.
Иска ми се да ти кажа още много неща, но нямам време… То изтича и скоро ще трябва да навляза отново в своята матрица, за това … бъди смела. Знам, че няма да го направиш, но все пак… опитах.
Благодаря ти,
Моя мила 16 годишна Сара.

П.П. Научи се и по-бързо да забравяш. Или поне да отминаваш. Всичко е преходно, но понякога преходното се превръща във вечно. Бягай от това!
П.П.2. Откъм мечти го докарваш, но моля те, бъди по-смела! / Излъгах, ти нямаш мечти в това бъдеще./
П.П.3. Вече последно, наистина. Пази го малко повече това твое сърце. И раздавай любовта на парченца, че мъжете се страхуват от много любов накуп. За това поне майка ти бе права.“

***
Очите на Сара минаха за пореден път през сгънатия лист. Дългите пръсти се плъзнаха по черното мастило. Единият лакът на червенокосото момиче се подпря на перваза и очите ѝ се въздигнаха към небето, което бе вкопчено от мрак. Дългите ѝ коси се разпростираха по раменете, а съзнанието на момичето беше празно. Лицето замръзнало, а мислите липсваха. От както Сара бе родена всичко беше така и тя нямаше проблем. Защо ѝ беше да пише нещо такова на себе си? От къде се беше появило това писмо? Тиха въздишка се прокрадна от устните ѝ. Не след дълго извърна лице към телевизора и стаята изпълнена с кашони.
Цветният екран разиграваше поредната пиеса преди да изгасни напълно. За секунди мракът потопи апартамента. В началото момичето просто остана на място, но когато извърна поглед видя мракът навън. Градът бе изчезнал в сенките. И всичко така започна.
Мрак, червен лъч, тишина и припадък, а на сутринта всичко бе различно. Телевизията, хората, а родители ѝ бяха изчезнали. По-късно след няколко дни Сара разбра, че са мъртви, но не се натъжи. Не реагира… просто продължи живота си, игнорирайки всичко- мракът, разрухата и страхът – които не чувстваше. Докато те не дойдоха… Казваха, че за да се роди звезда трябва да има хаус. Но това бяха приказки на някой артист, а Сара не беше това. Никога не бе… Тя беше дисциплинирана, мълчалива и лоялна – такава, каквато искаха да бъде. А в техните очи… в очите на Нашествениците тя беше „Перфектният войн“ – Сара не се възпротиви. За пореден път каза „Да“.
Времето се превърна в една без мислена пътека, а илюзията я обзе, превръщайки я в перфектния имитатор. Тя беше никой и някой. Можеше да бъде всичко и нищо, да умее всичко и нищо – стига да го видеше, да го почувстваше… - тя беше „Подчинена“.

by **kyle o'conner.** Чет Апр 13, 2017 8:32 am

Интересен герой. Добре дошла и приятно прекарване във форума.
Само много-много не успях да разбера, затова се чувствам длъжна да предупредя и се извинявам, ако не съм разбрала както трябва, но Нашествениците са дошли на Земята в началото на ноември 2016 година. Така че героинята ти и тогава е била на 24 години.

Mockingbird

Mockingbird

Re: Mockingbird