It seems like nothing. Until the hurricane hits.

the girl who waited...

astoria lockhart|| 21 || technology manipulation || adept || katherine logford

Науката е всичко!
Всичко е наука!
Виждали ли сте някога красиви и нежни очи, изпълнени с тъга и съжаление? Да, точно такива бяха очите на нашата малка и крехка героиня, която беше красиво, крехко, стройно и модерно младо момиче, с буйна мека като кадифе кестенява коса. Историята на това момиче със странно име не е от най-приятните, но и както тя самата казваше понякога „винаги можеше да бъде и по-лошо”. Астория е родена е преди точно двадесет и една години в семейство на театрални актьори, които в свободното си време препечелваха допълнително пари като наемни убийци. Каква комбинация само. На всичкото отгоре последното се предаваше като от поколение на поколение. Останалите имаха в наследство предмети на изкуството или някой стар часовник, а тя това.
Момичето израства в Ню Орлиънс, където е не само една от най-харесваните, но и едва от най-известните в училище, макар и да истински книжен плъх. Но всичко хубаво си има своя край, макар и в повечето случай да не е чак толкова трагичен и да не се чувстваш предаден от всички, на които държиш, и най-вече от собственото си семейство. Какво по-лошо може да ти се случи от това? Е и вече дойде време съвсем накратко да ви разкажа как малкото сладко и наивно момиченце беше измамено по най-безцеремонтния начин, и не само това ами и за малко не бива убита.
Всичко започна с обяснения и надежди. Надежди, че най-после всичко ще се промени. Най-после Астория ще стане наистина една от тях и ще заслужи честта, която животът и беше поднесъл на тепсия. Честта да бъдеш с родители убийци и ще спре да бъде тяхното книжно мишле, което постоянно чете и се интересува от множество науки и най-вече Астрология, Физика и Биолия. Нещо, което момичето не искаше да прави и не смяташе за нищо специално. А просто някакъв късмет, на който не е сигурна дали наистина трябва да се радва или пък не. Особено след като знаеше че там някъде има брат, който никога не е виждала и който може никога да не види. Колкото и пъти да се беше опитвала да разбере нещо за него от родителите си или другите им близки никой не и казваше нещо ново, само неща, които по-случайно беше разбрала от едно или друго място. Всичките и опити удряха на камък, защото според тях тя все още не беше заслужила да и дадат това, което толкова иска. И явно никога нямаше да я заслужи.
И затова щяха сами да и помогнат или по-точно поддтикнат в една подла игра, в която единствените печеливши можеха да са само и единственото самите те. Бяха измислили план как да превърнат тогава едва петнайсет годишната си дъщеря в истинско тяхно младо копие, който най-после да приеме своята същост и да спре да се инати и да им се противопоставя. Това беше единственото, за което не можеха да се разберат и те щяха лесно да поправят тази грешка. Направиха план как да я подмамят на точното място и как да я принудят да убие за първи път. Защо изобщо родителите и толкова много искаха да я превърнат, в нещо което тя не искаше и според нея самата никой не трябваше да бъде? А именно убийца. Винаги беше смятала това не като за "прочистване на света" както те го наричаха, а само и единствено за отнемане на така ценния и специален човешки живот.
Но ето, че заради тях дори самата тя се превърна, в нещото което се страхуваше най-много и което дори ненавиждаше. Но просто беше оставена без никакъв избор. Нямаше никакъв избор, въпреки че ако можеше да върне времето назад, щеше да се опита да не се стига до там. Но вече беше късно. А  родителите и от своя страна бяха твърде щастливи от този факт. Тогава беше моментът, в който тя започна да изпитва омраза към тях. Не, не искаше да им се случи нещо лошо, но и не искаше да има нещо общо с тях и въпреки това остана още няколко години при семейството ди. Макар и този път вече да не живееха толкова щастливо. Един ден просто разбра че не може да продължава повече така и трябва да вземе животът си най-после в свои ръце и избяга. Избяга далеч от тях, оставяйки всичко зад себе си. Или почти всичко, защото вече я бяха превърнала в една найстина достойна за тях дъщеря. Макар и не до такава степен, каквото им се искаше. Защото все още предпочиташе науката пред техният начин на живот.
Можеше дори да бъде най-добрият наемен убиец, който някога се е раждал. Притежаваше абсолютно всички качества, включително и изключителен ум и наблюдателност. Но и нежно сърце,  което макар и пречупено, я спираше да развие пълният си потенциал. Но не тя предпочиташе науката и винаги щеше да е така. Винаги щеше да избере нея.
Науката е Астория!
Астория е изградена от наука!