Keep your eyes on the stars and your feet on the ground 》Meliss Lancaster

by **Meliss Lancaster.** Вто Апр 18, 2017 11:03 pm

Meliss Lancaster

Can you tame my demons?

MELISS LANCASTER;; REBEL;; WEATHER CONTROL ;; 20 YEARS OLD

Въпросителни. Толкова много въпросителни, нижещи се в една безкрайна нишка. Всеки въпрос водеше към следващ, а той – към задънена улица, където не само, че отговори нямаше, а сякаш още повече отдалечаваше Мелис от целта й. И всичко досега губеше смисъл, подредбата от въпросителни рухваше, разпиляваше се в нищото, а те замръзваха черни, безлични, наплескани върху белия празен лист, който беше животът й. Пълен с неизвестни. Превърнат в един порочен кръг от разочарования. Правейки крачка напред, истината се отдръпваше с поне пет от нея.
Не знаеше коя е, откъде и това я караше да иска да знае, без да се замисли, че може би истината би я наранила. Без да знае, че там не беше останало нищо, за което да се бори, нищо, към което да се върне, за да изживее изгубените години.
Животът й беше празна книга, из чийто бели страници се луташе. Но я имаше само настоящата страницата. Бе запълнена с цвят, с живот, сякаш откраднала всяка една багра от останалите листове. В отминалите нямаше нищо, освен сивеещите се сенки на самотата, а следващите листи... празнина. Белота. Само черните удивителни, които представляваха интерес и изискваха своите отговори, само че такива липсваха. От години се опитваше да ги открие, да запълни празнотата с живот, с щастие, но накрая мечтите й увисваха самотни във въздуха, биваха разбити от поредната буря на съдбата и се озоваваха пречупени в краката й. Крехки и чисти, скоро бяха отмивани от сълзите й и попиваха в студенината на черната земя.
Сякаш изкупваше чужди грехове. Съдбата я наказваше за чужди грешки, непозволявайки й да изживее живота, който заслужаваше. А тя заслужаваше да е щастлива. Беше егоистично, но по дяволите, заслужаваше го, заслужаваше хармонията, от която тя беше така далеч, заслужаваше да напълни онези празни страници с щастие и цвят.
И все пак животът й не беше лош. На пет годинки беше осиновена, затова споменът от миналото й в сиропиталището й изглеждаше далечен, забулен в мъгла и избледнели спомени, нахвърляни по пожълтелите от времето страници. Не успяваше да забрави обаче чувството. Онова усещане, че е нежелана все още не й даваше покой. Какво бе сторила, за да я оставят, да се откажат от нея? Времето минаваше, но така и не можа да разбере нищо за родителите си. А и онова изгарящо желание да открие истината, някак не гореше вече толкова силно. Тлееше все по-слабо, превръщайки се в една жарава без живот, заплашваща да угасне.
Поредното препятствие в живота й се появи заедно с Нашествениците. Въпросите бяха започнали да дават своите отговори, малко по малко историята започваше да се разбулва под ината на тъмнокоската, когато всичко рухна. След пристигането им, беше останала сама, семейството й бе мъртво. И тя имаше лична причина, за да ги мрази и да не успее да се подчини. Да търси възмездие.

FC;; CAITLIN STASEY

п.п. бих искала да ми смените името на Meliss Lancaster.

by **kyle o'conner.** Вто Апр 18, 2017 11:36 pm

Интересен герой ;3
Добре дошла и приятно прекарване.

Keep your eyes on the stars and your feet on the ground 》Meliss Lancaster

Keep your eyes on the stars and your feet on the ground 》Meliss Lancaster

Re: Keep your eyes on the stars and your feet on the ground 》Meliss Lancaster