Once we accept out limits, we go beyond them.

by **Caspian Brone** Пон Апр 03, 2017 3:10 pm

Каспиян Броун
✖ 23-годишен ✖ Родно място: Лондон, Англия ✖ Бивш въспитаник на Оксфорд ✖ Общество: Adepts ✖ Дарба :Panmnesia✖

Скъпа мамо

Това писмо едва ли някога ще стигне до Париж, но аз все пак го пиша с надеждата, че един ден ще можеш да го прочетеш. Много ме е страх мамо, едва съм се взел в ръце затова и със свито сърце опитвам да излея думите, които таях дълго време. Липсваш ми и ти и малката Лора. И преди да съм се спуснал по течението на самосъжалението и самообвинение ще кажа, че аз съм добре, по-добре от преди - поради тази причина ти забранявам да се тревожиш.Спри! Знаеш ли, мамо... научих се да готвя, е не е като твоите гозби, но все пак успявам да преживея. Мисля, че ми се отдава, да бях стал втора ръка на Гордън Рамзи, по-успешен щях да бъда. Мамо, вероятно знаеш колко отдавна напуснах университета,просто не издържах. Всичко ми се струпа на главата и бях на ръба на криза. Болеше мамо, болеше ме и още ме боли от постъпката, но аз знех, че те само това и чакаха - искаха да завърша възможно най-бързо и да ме грабнат за да експоатират знанията ми и не само моите. Доста колеги заедно напуснахме Оксфорд и се покрихме за известно време. Още помня онази тишина в малката ни квартира, тъмнината и всяка една вибрация тресяща тялото ми. Мамо, помня абосолютно всичко от преживяното и се страхувам дори от мисълта, че то никога няма да напусне съзнанието ми. Преди да заплачеш, уви предполагам, че вече го правиш, та искам да ти кажа, че не съм забравил какво ти обещах онази нощ. Ще го сторя маме, знам го , не губи надежда в мен все пак знаеш, че съм твоя силен мъж. Между другото, как е Лора? Надявам се й е харесал подаръка, който пратих миналата година, за съжаление тази няма да мога, затова ако това писмо, повтарям, достигне до вас - дай го да го прочете и да се сети за своя готин батко. Тя знае, че я обичам с цялото си сърце . О, мамо заклевам се, че някой ден ще дойда при вас, чакам най-удобната възможност да го сторя, но тук положението не е стабилно. Със свито сърце, ще попитам дали имаш някакви новини от татко и дядо, а ти ако знаеш нещо ... не ми казвай нищо. Аз вече предполагам какво се е случило. Надеждата обаче умира последна. Почти щях да забравя да ти се похваля, доказах няколко от най-сложните терории по математика и почти изчислих точната стойност на някои константи в момента разработвам един проект. В най-близко бъдеще ти обещавам промяна, мамо, промяна, която ще бъде достатъчна значителна; промяна, която ще прогони страха ни завинаги. Дръж се мамо и не спирай да вярваш в нас хората.
Не знам какво повече да ти кажа. Ако това писмо дойде преди мен, то тогава можеш да бъдеш сигурна, че съм доживял да го пратя и вероятно ще съм на път към теб. Обичам те , скъпа мамо. До скоро.
Вечно твой, Каспиян.

Никнейм: Caspian Brone

by **kyle o'conner.** Пон Апр 03, 2017 3:14 pm

Прекрасен герой <3 Добре дошъл и приятно прекарване ;3

Once we accept out limits, we go beyond them.

Once we accept out limits, we go beyond them.

Re: Once we accept out limits, we go beyond them.