Cody Cartens

Изгледа я подразнен от въпроса и издиша шумно; звучно и дори леко агресивно, след което хвана дръжката на един от уредите и стискайки го, сините вени по ръцете му очертаха плътта, а мускулите му се стегнаха и потрепнаха леко пред очите на Ленаа.
- Виж какво, Лена, по-добре си гледай коремните преси и не ми задавай глупави въпроси. Аз се чувствам идеално във всяка една ситуация, за разлика... от теб. - веждите му се вдигнаха подигравателно нагоре, докато извръщаше порочния си поглед към нея. Беше привлекателна, определено, но то не изпитваше нищо към нея. Нито към която и да е друга жена. Не беше лесно да се спечели човек като Коди, особено когато той знаеше, че може да има всичко. Можеше да я има винаги; вече притежаваше ума й... Но устните й му се сториха толкова сладко опияняващи, че реши да си достави удоволствие и да се приближи към нея. Докато тялото й ту се вдигаше, ту слизаше, изпълнявайки заръчаното от мъжа, Коди не отделяше и поглед от привлекателната брюнетка, сякаш търсеше някакъв дефект по нея. При това усилено.

Щом изпълни всички 86 преси и се отпусна назад, той застана до главата й и обхвана с ръка брадичката й. Палецът му погали нежно устните й, подръпна ги надолу и се вмъкна между прекрасната уста, припомняйки си чувствения език, който притежаваше и макар да не го вкусваше в този миг, то пак го усещаше...  
- Сега пробвай с лицеви. Двадесет. Можеш ли? С тези пилешки мускули се съмнявам.. - огледа ръцете й, но с периферното си зрение фиксира и оголените й, потръпващи гърди.

Това беше преди светът, в който живееше да се преобърне на 360 градуса, да загуби Лена и всичко, което имаше. Сега той се бе променил, в същото време и бе сменил и вкусовете си. Ланс, защо ли точно на него бе хвърлил око, въпреки че всичко бе чудесно не можеше да не отрича объркването си. За това и с течение на времето той не искаше да го пита какви точно се явяват в момента. Бе студена декемврийска вечер, деня му бе минал по абсолютно обикновен начин по - скоро за него бе станал напълно обикновено ежедневие в Алиена, очакващ вечерта и срещата му с Ланс. Е това и съдбовната вечер, в която бе събрал смелост, да го попита каква в същност е цялата тази афера помежду им.  Но явно всичко което Картенс имаше към него не бе и от двете посоки. Той изчезна. Просто си отиде без обяснение. Без думичка.Сега единствената му възможност бе да продължи напред и да забрави за Ланс.

одобрен си, добре дошъл! приятно прекарване при нас.