a mad scientist, stealin' lightning from the rain-

Cassiopea | Fiona Dexter | 25 years old | invader
fc: kataherine isabelle

Човекът е само мислеща тръстика,
най-крехкото нещо в природата,
но той е мислеща тръстика.
Блез Паскал

Някога, далече в мрака на времето, едно слабо, беззащитно същество е стояло в топлата нощ и с тревога се е вслушвало във всеки шум. Над него – в тъмносиния небосвод са трептели милиарди светлинки, разливала се е млечна мъглявина и там в нея се е движела по своя път една синя планета. Но това същество, тази нежна тръстика, още нищо не е познавала. На прага на земния летопис е стоял той – човекът. Неговото единствено оръжие се оказало всепобеждаващо.
Разумът му дал огъня. Той му показал острите камъни и кости, с които да обработва земята. С тях той рисувал по стените на пещерите, в които живеел. Умирал и се раждал. В борба за живот той опознавал света около себе си и развивал разумът си.
Ръцете намирали глината и глинените съдове украсявал с рисунки от своя живот и от природата. С красиви цветове рисувал релефи върху гробниците на владетелите. Изсичал от камък статуите на фараона и семейството му. Хиляди роби изграждали пирамидите и хиляди измирали до изграждането им. Величествената пирамида на фараона Хеопс е строена тридесет години, а животът на един роб – строител продължавал не повече от две години.
Разумният човек преобразявал света и природата. От Вавилонските кули, асирийските барелефи, дворците на Семирамида с висящи градини, приказните златни съкровища на траките, стълбовидните храмове с богати орнаменти на маите, до акропула с изваяните статуи на боговете и античните театри с комедийте и драмите на Есхил, Софокъл и Еврипид са творение на краткия живот на милиони хора живели по света.
С раждането на Христос започва новото летоброене. Християнската религия дава на света величествени храмове, украсени с картините на Микеланджело, Рафаел, Тициан, Леонардо да Винчи; ражда се поезията на Данте, Петрарка и Бокачо, Шекспир и Рабле.От краткия живот на тези велики мъже са останали безсмъртни произведения, израз на Възраждането на човечеството.
Разумният човек търси непознатото, не спира да опознава света, който го заобикаля.
Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно и много след тях са устремени към безкрайната, загадъчна Вселена.
Мигелан, Христофор Колумб тръгват по вълните на океана да опознават все още непознатата земя. И макар да горят клади, истината за света все повече се разбулва.
Разумният човек, тази „мислеща нежна тръстика” , чийто живот е по – кратък от мигновение за космосае непрекъснато люшкана от бурите на историческото време, но продължава да опознава света, от който идва.
Древният философ Демокрит, макар и полусляп със своето духовно зрение е видял материята, съставена от множество неделими частици – атоми.
Векове след него много учени разгадаха тайната на атомите и днес е открит пътя към познанието на най – величественитеявления във Вселената съставена от атоми и лъчи.
Синята планета – Земята сега е на човека. Колко дълъг и сложен е пътят на човешкия разум. Прегради за него няма.
Било е някога, в мрака на времето. Едно слабо, беззащитно същество, като нежна, полюшвана от вятъра тръстика, не е имало сили да вдигне очи и да погледне всемира.

Или пък не.

От както дойдох тук, бих могла да заключа, че много от хората съвсем не са такива каквито очаквахме, много по - нисши и нискоинтелктуални създания са. Нямат воля, желание, сила за борба. Не бих могла да опиша колко съм разочарована от техните затворени съзнания. Светът, в който се намирам, ме задушава с практичността си. Зад всяко явление стои причина, която го обяснява. Духът на рационализма определя живота им. Приели са коловозите за единствения възможен път, а това, което виждат в близката далечина- за едничка посока, за едничка цел. Всичко, встрани от пътеката, оценяват като ненормално.
С етикета „луд“ е заклеймен всеки, който надхвърля рамките на общоприетото. Трудно е да бъдат разбрани различните с въображение и идеали. Непонятни са свободата и желанието им за живот. Затова се приема, че те изкривяват подредения свят. Хора като мен са неудобни. Те не се вписват в кротките правила на ограничените и нормалните. Свободолюбивият ни дух ни тласка към осъществяване на идеални и възвишени цели. Той ни позволява да гледаме на света с широко отворените очи на въображението. Подклажда в нас импулса на желанието за промяна. Обръща взора им към невидимото. Ние повдигаме завесата на привидното. Търсим смисъла и същността на живота. С поведението си предизвикваме подигравките на присмехулниците. Скуката на еднообразния и лишен от възторг живот на еснафите ги подтикват да презират и унижават свободните и стремящи се към красотата хора. Всеки, който разкрие истината за бездуховното им и безсмислено съществуване, е осъден да бъде мразен и отхвърлян. За отегчените от живота си и от себе си ние сме огледало, в което съзират отразен собствения си образ, изкривен от неискреност. Естествена е реакцията им да отхвърлят нелицеприятната истина за себе си; да покажат силата на безцелния си и спрял своето развитие свят; да пожелаят да контролират новото, различното, да го спрат, защото не го разбират. Причината за това е, че „нормалните“ се доверяват на разсъдъка, а т.нар. „луди“ следват чувствата си. Скованите от правила отричат вълнението и душевното безпокойство. Водени от страха, те живеят в изкуствено изградена сигурност. Липсва им смелостта на рицарите, волността и свободният размах на мисълта. И понеже в техния свят на ограничения и норми всичко е подредено и си има име, най-лесният път да отхвърлят свободните, хората индивидуалности, е да ги нарекат „луди“. Безумие като моето, не е диагноза. То не е душевно разстройство, което се нуждае от лечение. То е признак за мечтателство и идеализъм, простодушие и доброта. Лудостта е криво огледало за онези, които са се отказали да водят искрен и възторжен живот. Този, който я носи, все още има сърце, все още е открит, а душата му не е мъртва. Той не се е отказал да се вслушва в гласа ѝ и да различава истината от неистината. Нормалните винаги заклеймяват творческите личности. Те са като трън в очите им, защото им напомнят, че има свят на красота и възможности, в който се живее пълноценно и без ограничения. Свят, в който сам градиш себе си - такъв, какъвто не само мечтаеш, а и можеш да бъдеш.