Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.

На пръв поглед, а дори и на втори, Анабела ще Ви се стори едно съвсем обикновено и крехко човешко същество, но дори те не са лишени от описание на външност. За завидна височина при Амб не може и да се говори. Тя си е миньонче. Е, не е чак толкова ниска, но въпреки че не е кандидатствала за модел е ясно, че няма да я приемат. Хубавото е, че някой е помислил за хората с подобни проблеми и е изобретил високия ток. Още по-хубаво е, че е дарена с дълги крака, което оптически мамят за реалната ѝ височина. Кожата ѝ не е нещо фрапиращо. Не е нито зелена, нито в друг неестествен цвят, а още по-малко е мъртвешки бледа. За нея може да се каже единствено, че е мека и с приятен прасковен загар, който понякога се изменя в бронзов, но всички знаем, че човешката кожа се променя при продължителна слънчева светлина. Очите ѝ винаги са обект на спор и завист. Едни просто си умират да имат цвета им, а други вечно спорят дали те са сини или зелени. Истината е, че са кафяви, но не просто те са с тъмно сини и леки примеси на сивота оттенъци, откъдето идва и илюзията, че са сини или зелени. Косата ѝ е дълга до средата на гърба. Понякога Бела споменава, че вечно ѝ пречи, но за нищо на света не би я подстригала и не би ѝ посегнала. Просто обожава да се оплаква от нещо. На цвят е черна, но има участъци с по-светъл оттенък, а в корените е контрастиращо светла, което винаги е обект на въпроси дали се боядисва и как задържа този забележителен нюанс, а в същото време запазва и кашмирената мекота на косата си. Друго, което трябва да се знае за нея е, че изглежда изключително крехка. Дори има хора, които се страхуват, че може да се нарани всеки момент, което не е изключено при нейния буен характер и огромна липсва на внимание, но трябва да се знае, че Анабела е достатъчно силна. Фигурата ѝ е слаба. Предимно това се дължи на гените, които е наследила, но няма ден, в който тя да не се погрижи за тялото си, бягайки в парка или правейки леки упражнения у дома. Ако се спрем отново на лицето ѝ в нейната цялост можем да кажем, че то е овално, а устните й са плътни и бледорозови. Когато се усмихне, а тя често го прави и има наистина зашеметяваща усмивка, от двете й страни се образуват леки трапчинки.
Характерът на Анабела съдържа от всичко по малко. При нея положителните и отрицателните страни са еднакви на брой, но за сметка на това много разнообразни. В един момент може да бъде истинска кучка. Пожелае ли нещо, то то ще бъде нейно, но почти винаги го получава без да създава коварни планове, но подобно поведение никога не я превръща в лицемерка, защото тя никога не би се променила за пред хората. Както тя винаги казва: „Щом не ме оценяват, те губят.” Тя никога не би паднала на нивото на някой момичета, които са готови да пожертват дори себе си и достойнството си, за да се сдобият с нещо. Просто не е такъв човек и винаги е презирала подобен тип хора, но ако някой от приятелите ѝ попадне в такова положение, то тя е готова винаги да подаде ръка и да запази честта им. Точно това я прави мечтана приятелка. Бела избира приятелите си според техния характер. Никога не би нарекла някой „приятел” дори този човек да притежава половината светско богатство. Анабела е енергична и амбициозна личност. Щом се захване с нещо, то влага цялата си сила и воля в него и ако не успее, то поне знае, че се е постарала. За разлика от милионите хора по света, вечно целящи се в нещо, тя никога не прави дългосрочни планове за бъдещето си. Толкова пъти се е убеждавала, че няма смисъл, защото тяхната природа е толкова крехка, че всичко се променя толкова бързо, за това винаги живее за миг. Сигурно за това и не обича да прекарва много време в размисли, а неволно се спуска във всяка нова лудория, следвайки инстинктите си. Особено трябва да се има в предвид, че и тя като всеки човек има своите слаби моменти. Понякога загубва желание за каквото и да било. Емоции като гняв, разочарование, страх и упрек към самата себе си не са непозната част от ежедневието й, но Анабела все по-често се опитва да си забрави, поради което в последно време винаги живее на ръба на опасността. Опасността беше част от живота ѝ и нямаше намерения да променя това. Въпреки живота си в разкош тя никога не се променил, никога не би направила нещо с което да загуби надмощието си. Бела има свои собствени правила и желания, а целите ѝ ги следи постоянно.
Анабела е малко момиче, но не като всички останали момичета. Тя е сама по себе си уникална. Това светлокосо момиче беше твърдо решена да вземе живота си в свои ръце и да направи нещо полезно за себе си. Може би ще си помислите, че е самовлюбена кучка която се интересува само и единствено от своето благо, но не е така. Дори напротив тя е много всеотдайна и отзивчива за хората на които държи. Тук е момента да се вметне, че не държи на много малко хора около себе си и изобщо в живота ѝ. Повечето хора смятат, че момиче като нея трябва да има много приятели и да не напуска публичните места, но уви Бела мрази шумотевицата и многото хора. Тя обича да стои сама в уютната си стая без никой да ѝ виси на главата.
Самотата е нещо опасно, нещо непознато, нещо необичайно. Според повечето хора е много страшно ако си самотен но не и според Ан. За нея това е нещо съвсем нормално , част от живота, нещо съвсем просто и обичайно. Това момиче не можеше да се довери на никой толкова много, че да го пусне до себе си. Никой не можеше да си представи колко емоционална и  лесно ранима личност е всъщност, но добре прикриваше тези свои черти зад доволната усмивка която не напуска дори за миг лицето ѝ. Повечето ѝ приятели смятаха, че я познават достатъчно добре, дори повече от добре само защото показва чувствата си постоянно и е наистина прекалено емоционална, но това беше най- голямата им грешка. В най-трудните си моменти тя не допускаше никой до себе си, моменти на разочарование, на разпад, на провал, на измама, на предателство. Точно тези моменти я връхлитаха от най-близките ѝ приятели, точно тези които обича, тъй като от тях тя лесно се раняваше, разстройваше, обиждаше.
Ан всъщност имаше приятели само и единствено от мъжки пол тъй като смяташе жените за “курви” и определено не би им се доверила. Повечето се питаха “Та нали тя самата е момиче как мрази другите от пола си?”, но това имаше своето обяснение. Знаеше добре номерата им и как ги прилагат точно поради тази причина ги ненавиждаше. За разлика от жените, мъжете бяха далеч по-нормални. Рядко използваха маски и наистина се опитваха да бъдат най-добри, повече от всеки друг. Въпреки факта, че между мъж и жена не може да има просто приятелство, Анабела намираше правилния подход или поне така си мислеше за да не се набутва в любовни триъгълници или пък да не нарани някой от приятелите си. Самата тя не се влюбваше лесно (дори до момента се беше влюбвала само веднъж) и нямаше как да каже какво изпитват другите в една връзка, но пък за разлика от това имаше познати на които си беше кошче за душевни отпадъци. Заради това имаше много опит и мироглед над нещата. За нея да си влюбен в някой означаваше да го поставиш на първо място дори пред себе си, да му дадеш ялото си време и всички свои чувства, да бъдеш 24/7 с него и да му помагаш възможно най-много. Можеше да разбере веднага ако някой е влюбен или има чувства към някой, но самата тя не ги изпитваше често- да не кажа изобщо. Може би това се дължеше на живота, който водеше ден за ден.
Не правеше  планове за бъдещето си и просто беше подготвена за всичко по всяко едно време на денонощието. Е по-голямата част от времето си прекарваше сред природата със слушалки в уши но все пак останалата част я караше в уютния си дом след четирите стени. Беше от малкото момичета, които живееха за адреналина. Може би тук идва момента да се чудите как така има толкова противоречивост в нея. Е странно но факт. Светлокосата мразеше баровете, дискотеките дори клубовете. Обожаваше да стои в някой тих ресторант с малко хора около себе си и да се наслаждава на сладкиша пред себе си. Да не се чудите, тя пие алкохол но е силно против него още повече на тази възраст! Също така и пуши цигари дори на моменти употребява наркотици, но това определено не я прави девица или ангел спасител на света. Може да се каже дори обратното, че е дъщерята на Дявола в ангелско лице.
Тя е толкова упорите и инатлива, че понякога дори вреди на себе си само и само да изпълни инатара си. Този инат го използваше най-често заради мъжки индивиди, така наречените приятели или работата си. Мразеше да работи и ако зависеше от нея това нямаше да е част от живота ѝ но пък щом се налагаше го вършеше стриктно без да се замисля, колкото и да не ѝ е приятно. Опитваше се да даде най-високи постижения а през останалото време създаваше неприятности на другите. Доста често се забъркваше в гадни изтрий понеже не спазваше никакви правила. "Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани!" това беше главната ѝ мисъл в живота.
Най-голямата грешка на хората беше да се опитат да я впечатлят с пари. Също така много мразеше някой от семейството ѝ да я съветва или да ѝ дава акъл. Та това беше напълно излишно тъй като тя нямаше да послуша думите му. Никога не е вярвала в семейните връзки и определено не допускаше някой да ѝ се меша в живота. Не позволяваше да я затрупват със страхове и безполезни слухове. Залагаше на сигурното и ако не си на 100% сигурен в това, което ѝ казваш по-добре не го прави, че след това има вероятност да влезеш в списъка на “черни-врагове” а от там  излизане няма, по-добре е да се самоубиеш но не и да се надяваш на нормален живот след като тя е по петите ти. Справедлива личност е, ако заслужаваш нещо ще го получиш независимо от всичко и всеки. Никога не съжалява за действията или постъпките си “Щом съм го направила значи съм го искала, а щом съм ги искала значи си е заслужавало.” определено не ѝ пука дали е правилно или не щом според нея е правилно. Вярва на вътрешния си глас и не го поставя под въпрос никога.
Когато имаш двама мъже до себе си, когато единия от тях е като твой баща въпреки че ти е брат. Когато всичко е така както искаш но не и така както трябва тогава какво става? Според Ан трябваше да живее далече от всички, но тъй като беше родена в семейство на бунтовници а и двамата ѝ братя се занимаваха с това, беше малко трудно тя да се откъсне от цялата тази история. Въпреки това тя не беше част от тях, тя живееше живота си като обикновен човек. Имаше свои цели и намерения, не искаше някой да ѝ казва какво да прави. Нямаше да издържи това. Обичаше братята си, но дори те не биха могли да я накарат да бъде такъв бунтовник като тях. Просто това не беше нейната съдба, нейния живот, нейното желание. Всичко се свеждаше до това какво тя иска и за това се беше отказала от мисията на рода си. Не разбирайте грешно думите ми тя не ги беше изоставила, просто имаше други цели.
Не позволява на никой да ѝ помага и просто живее ден за ден. Заклела се е, че ще отмъсти за смъртта на родителите ѝ и това със сигурност ще стане. Сега се е отдала на приятелите си и се надява да открие смисъла в живота си, но дали това ще стане никой не знае. След всички тези мъже през които беше минала, никой не можеше да задържи вниманието ѝ за повече от ден. Понеже те бяха еднакви а тя търсеше нещо различно. Стреми се да допусне жена до себе си поне като позната но това също няма как да стане след случката с най-добрата ѝ приятелка преди няколко години. Просто, кратко и ясно- мрази жените. Случката се беше случила не отдавна, имаше момиче на име Клара. Това момиче подкрепяше Ан във всичко дори за известно време живееше при нея. Един ден се оказа, че въпросното момиче не е тази за която се представя и Анабела разбра това малко преди Клара да разбие сърцето на най-добрия ѝ приятел. От тогава до сега това червенокосо момиче не допуска женски индивид до себе си.

Интересен герой.
Добре дошла и приятно прекарване ;3