I have seen you turn into a monster.

СЕГА.

Потрепери.
За миг се поколеба и отпусна натежалата си ръка. Бунтуваше се, но войната, която бушуваше в него нямаше да утихне току така. Съзнанието се опитваше да надвие сърцето, чувствата подчиняваха разума. Дни наред се разкъсваше между тях. Дни наред търсеше, копнееше за друг изход. Дълго премисляше решението си, заблуждавайки се, че действията му зависят единствено и само от волята му. Че краят е плод на съзнателен избор, а не на обстоятелства, които заплашваха да разрушат целия му живот. Обстоятелства, които отнеха единствения му шанс да поеме контрол над собственото си съществуване. Изправен пред пропастта, Натаниел бе на път да пропадне. Бързо и безвъзвратно
Забвението обгръщаше и двамата.
Но нямаше връщане назад.

ТОГАВА.

23.11.2016 година.

- Не исках, кълна се. Не исках.
Расмус затръшна вратата зад гърба си. Лицето му беше обляно в сълзи, бледо, изкривено в ужасена гримаса. Беше запечатало кошмар, от който не можеше да се събуди. Кошмар, който не беше проекция на съзнанието му, а реалност, която го притискаше. Задушаваше. Чертите му разкриваха страх. Страх от стореното, страх от бавното осъзнаване на действителността.
Натаниел се спусна към Расмус. Неизбежните въпроси бяха заменени от тихата паника, която го обземаше. Ледените й пръсти бързо се спускаха по цялата дължина на гръбнака му. Ръцете му трепереха, докато се опитваше да свали окървавената тениска от гърба на брат си. Задърпа го към банята, но краката на момчето сякаш нарочно отказваха да последват командите на мозъка му.
Всичко се случваше като на забавен кадър.
Разкъса плата. Захвърли го в ъгъла. Слепешката напипа крана на душа и го завъртя. Студената вода секна дъха на брат му, но изглежда нито един от двамата не обърна внимание.
- Не исках, кълна се. Не исках. – продължаваше в унес да повтаря Расмус.
И докато кървавата вода се оттичаше в канала, заличавайки всички видими следи от стореното, истината бавно пропиваше в съзнанието на двете момчета.
А с нея дойде и паниката.

СЕГА.

Металът проблясваше между пръстите му, отразявайки ярките слънчеви лъчи.
Знаеше, че няма друг избор. Решението беше взето. Но съзнанието му отказваше да го приеме. Отказваше да се примири.
Затова продължи да потъва. Стремглаво и бързо.
Изборът. Съзнаването. Истината. Удряха го бързо и силно. Засипваха го като мощни шамари, които отнемаха не само последната капка достойнство, останала някъде дълбоко в него, но и  желанието за съпротива.
Отново вдигна ръка и насочи дулото във врата му.
Потрепери.

ТОГАВА.

23.11.2016 година.

Седяха в изцапаната с кръв вана без да промълвят и дума. Всичко беше изказано. Разказано. Случваше се за втори път през последната седмица.
Промените дойдоха и у двамата бързо и неочаквано. Но докато Натаниел съумяваше да контролира иначе могъщата си дарба, Расмус се проваляше зрелищно, чудовищно. Смъртоносно. Разбира се, фактът, че бе „дарен“ с много по-зловеща и опасна способност, оказваше своето влияние, но самонадеяното хлапе отказваше да послуша брат си и непрестанно излизаше, убеден, че ще успее да я контролира.
И всеки път се връщаше окървавен и разплакан.
Не искаше да отнема живот. Не беше убиец. Но не беше и достатъчно силен, за да надделее над същността, за която не подозираше.
- Нямаш друг избор, Нат. Така е редно.

СЕГА.

Издърпа предпазителя и опря студеното дуло в тила на Расмус. Едно, две, три.
Пое си въздух.
„Нямаш друг избор, Нат“.
Притисна спусъка.
Издиша.
- Обичам те.
Изстрелът отекна в безлюдната гора. Листата на дърветата дълго носиха ехото му, докато накрая не замлъкнаха в гробовна, тягостна тишина. Натаниел седеше на поляната, заобиколен от локва кръв, обгърнал бездиханното тяло на по-малкия си брат.
Изборът. Съзнаването. Истината.
Смъртта.
И ужасяващата тъмнина, в която потъваше.

-Im lost.


✖ Те станаха едно цяло. Натаниел даде обещание, че брат му ще остане завинаги жив, затова започна да се представя с името Расмус в негова памет. В негова чест.
✖ Maeror - скръб, мъка.
✖ Пази в тайна истинското си име, както и историята за брат си.
✖ Страни от хората. Самотник. Избухлив.
✖ Ненавижда Нашествениците заради стореното на брат му, затова се присъединява към бунтовниците,