I dream of rain.

Мрачният антикварен магазин беше идеалното допълнение на отблъскващата гора в края на града. Макар на пръв поглед никой да не знаеше за него той имаше постоянна клиентела, която се сливаше с потока от дошли да се рзходят на това неприятно, на пръв поглед, място. Новата придобивка на града след създаването му. Бе отдалечен от очите на бездарните хора, които се интересуваха единствено от глупавите истории, на които само те можеха да вярват. Магазинът се намираше в самия край, след първите няколко високи дървета, които никой не знаеше откъде се бяха появили. Сред мрака, прикритието и спокойствието на простиращата се гъста кленова гора. Имаше нещо зловещо и магическо във въздуха наоколо. Нещо, което никой не можеше да разбере. Нямаше обяснение, но сякаш леден дъх преминаваше по кожата на всеки непознат дръзнал да се приближи от чисто любопитство.
Бъдещите или настоящите клиенти се оглеждаха щом стигнеха до магазина. Пристъпваха тихо и внимателно. Очите им шареха, а ръцете им трепереха едва забележимо. Сякаш бяха престъпници, които имаха какво да крият и всъщност те наистина криеха. Под черните си дълги палта, в кутии обвити в обикновена амбалажна хартия. Какво носеха? Какво толкова важно се криеше в на пръв поглед, обикновения и малък бизнес на господин Макайвър? Един напълно безопасен и симпатичен, когато пожелаеше, човек, който рядко се усмихваше и винаги бе намръщен и сериозен.
Ансгар Макайвър сякаш цяла вечност беше притежавал антикварния си магазин. Още преди да се появят Нашествениците. Бе идеалното допълнение за него. Сякаш съществуваше специална връзка между собственика и магазина. Бяха едно цяло. Мракът, който владееше малкото помещение напълно пасваше на неговия мрачен вид. Черните дрехи и липсата на блясък в очите му само затвърждаваха слуховете, които малцината достатъчно смели си позволяваха да изричат по негов адрес. Бялата кожа на Ансгар и острите му черти го превръщаха в идеалния хищник в човешки образ. Дарбата му само затвърждаваше всяко мнение. Този мъж беше опасен.
Антикварният магазин представляваше средна по големина постройка отвън и едно изключително просторно и добре подредено помещение отвътре. Хиляди свещи осветяваха вътрешността. Нямаше ток. Всякакви предмети лежаха по рафтовете или върху красивите старовремски дървени ракли украсени с превъзходна и майсторски направена дърворезба. Идеално почистени без малка следа от прах. Навсякъде се носеше аромата на лавандула и восък. Какво се криеше зад красивата тайнствена външност на всеки един детайл? Вероятно само господин Макайвър знаеше това и част от неговите клиенти, разбира се.
Младата дама, която се грижеше за уюта на това място беше неговата съпруга или поне така я представяше той на всеки, който се поинтересуваше от нея. Въпреки това между двамата нямаше никаква искра. Липсваше страстта и любовта характерна за едно младо семейство. Трябваше да се усеща във въздуха, да трепти като перфектно изпъната тънка нишка. Вместо нея обаче лъхаше студ. Сякаш бяха двама непознати събрани под един покрив.
Госпожата беше кротка и тиха. Движеше се като призрак из магазина и се стараеше да прави престоя на всеки по-приятен, макар да не се показваше щом чуеше тихото звънче, което оповестяваше, че някой е дошъл да ги посети.
Страхуваше се. От съпруга си, от клиентите или от някой друг невидим враг. Говореше малко и най-често в присъствието на Ансгар, който не я изпускаше от поглед. Каква ли тайна криеше и това семейство? Някъде дълбоко скрита из дебрите на мрачните рафтове в магазина и в собствения им дом. И най-точно в едно мазе. Мазе, в което бе започнало всичко.
Притежателят на антикварния магазин нямаше много общо с Нашествениците или Бунтовниците. Почти не разбираше от действията им и за пред всички останали си беше издействал възможността да развие бизнеса си на тяхна територия. На пръв поглед странно желание. Със съпругата му живееха в къща отвъд кленовата гора, далеч от любопитните погледи на гражданите, но и на достатъчно голямо разстояние от новите им господари. Идеалното място за криене на тайни. Освен в магазина, истинската му работа се състоеше в това да пази семейния бизнес далеч от града, който бе успял да запази въпреки всички промени и загуби, които се бяха опитали да му нанесат. Подробност, която малцина знаеха.
Умел, ловък и хитър. Качества, които не подхождаха на човек в положението, което сам бе избрал. И все пак Ансгар добре знаеше какво прави. Още повече, когато всяка вечер заключваше вратата на своя магазин.