let me into unknown.

Помнеше онзи ден, в който Нашествениците се появиха. Толкова добре го помнеше. Страхът, който изпита щом осъзна, че животът им никога нямаше да бъде същия. На нея и на сестра й. Трябваше да се променят. Да еволюират в нещо повече от обикновени хора. Дори и да не искаше. Съдбата й вече не беше в нейни ръце. Можеше само да се подчини и да намери начин за правилния път към нормалния живот на планетата им.
Помнеше и онзи момент, в който сестра й съобщи, че е готова да се превърне в подчинена. Тя така и не бе успяла да се справи в живота, който Ализ водеше преди пристигането им. Нямаше познания или големи амбиции, за да я догони. Докато не получи дарбата си. Сякаш я беше чакала през целия си живот. Облагите предложени й от от Нашествениците я спечелиха бързо и ето как се превърна в една от най-върлите им привърженички. Явно никога не беше познавала сестра си. Осъзна го след като й бяха трябвали седмици, за да се съвземе от удара, който й бе нанесла. Трябваше да се справи с шока и да продължи напред.
Започна да живее самотно. Обратно на живота, който бе водила преди. Нямаше ги събиранията и скъпия порцелан. Нямаше ги и парфюмите, които беше създавала с толкова любов. Нямаше нищо. Само дарбата си, която понякога я плашеше. Чувстваше я толкова далечна, но и толкова близка. Можеше да променя всичко, което преди бе приемала за неоспорими закони. Дали не й я бяха дали с цел?! Може би й се подиграваха? Не искаше да знае. Мразеше ги и с погнуса извръщаше глава всеки път щом сестра й дойдеше при нея, за да й разкаже за живота си сред новия елит на планетата.
Някога Ализ бе живяла сред блясъка на обкръжението си. Сестра й се бе спотайвала в сенките. Нима всичко не се беше преобърнало? Едната губеше, а другата взимаше. Въпреки всичко никога нямаше да стане една от тях, а и не им трябваше. Нямаха нужда от дарбата й. Поне сестра й така казваше. Други обаче я бяха забелязали и предстоящия избор щеше да промени живота й отново, а защо не и завинаги?
Никога не беше предполагала, че бунтовниците ще се появят толкова скоро. Не и толкова добре подготвени. Думите им бяха обещаващи. Плановете им бяха огромни и Ализ им трябваше. Имаха нужда от нея и всичко, в което се бе превърнала. Въпреки това отказа. Страхуваше се за себе си, но най-вече за сестра си. Ако научеха какво й бяха предложили? Щяха да убият и двете, а тя нямаше да си прости подобно развитие. И така дните минаваха. И нищо не се променяше.
Голямата промяна се случи, когато разбра какво върши сестра й. Думите, които последваха от нея след последния им разговор я разочароваха толкова много, че без да се замисли отиде при бунтовниците. Съгласи се да им помогне. Нашествениците трябваше да се махнат от тях. Дори и да вземеха дарбите със себе си. Нямаха място тук! Нямаха място при тях!
Само за няколко месеца се превърна в твърде важна фигура от научната част на противниците на новия режим. За нея нямаше невъзможна работа. Нищо не можеше да я спре от създаването на едно или друго творение. Противно на законите и всякаква логика.
Почти всички познаваха Ализ Димон. Усещаха аромата й отдалеч. Беше достатъчно само да видят крайчеца на бялата й престилка из коридорите, за да разберат, че работи. Винаги с лист в ръка и молив между пръстите. Разпознаваем образ, който бе способен да предизвика твърде много симпатии. И също толкова главоболия.
Щеше ли да се справи с всичко, което зависеше от нея? Понякога поглеждаше останалите, които работеха с нея. И мислеше. Твърде много. Какво щеше да стане с тях? Щяха ли да успеят?

Ализ създава парфюми преди Нашествениците да се появят.
Има по-малка сестра.
Родителите й умират при катастрофа преди четири години, но оставят на дъщерите си голямо наследство.
В момента не притежава почти нищо.
Дарбата й е да манипулира научните закони.