caya whittaker

by **Caya Whittaker** Съб Апр 15, 2017 10:30 pm

Кая Уитакър|19|Gifted|Electrokinesis| Olivia Holt

Започнах да живея, когато изгубих всичко, знаеш ли? - бяха нейните думи, когато видя малката си сестричка.
Не беше толкова лесно, но се справих бързо. Единствена ти ми остана, но нямам достатъчно сили, за да те гледам. След смъртта на мама и татко всичко се промени. Заедно с тях, умря и частица от мен. Заедно с тях умря и детето в мен. Наложи се да порасна бързо, за да мога да гледам и теб, но нямам тези сили. Ти си едно бебе, а аз ... Аз съм неговата изгубена кака. Не мога да се грижа за теб. Прекалено много ми напомняш за тях
Само ако не бяха бързали... Може би тогава щяха да са взе още тук. Защо трябваше да те оставят на леля да те гледа? Аз не бях ли достатъчно голяма, за да се справя с теб? А тя... тя какво направи? Подпали домът ни и сега тях ги няма. Но може би са на по-добро място. Те го заслужават, знаеш ли? Толкова добри и грижовни. Надявам се, че и ти ще намериш подобно семейство. Знам, че ще го направиш. Ти си красива. Кой не би устоял на бебе като теб?
Виждаш ли ме как тичам на поляната? Колко съм щастлива? А конете? Бас ловя, че някога и ти ще си така... Или поне се надявам. Колкото и да те мразя, че си все още малка и не можеш да се справиш сама с трудностите... Колкото и да те мразя, че заради теб загинаха, ти пожелавам всичко най-хубаво да ти се случи. Все пак си ми малка сестричка, а кръвта вода не става. Колкото и да те мразя, винаги ще ти желая най-доброто, защото си моя кръв.
Ще ми липсваш, малката. Знаеш ли? Ще ми липсва смехът ти, но ще намериш по-добро място. Други ще те обичат, но не забравяй, че най-много ще те обичам аз... Мама и татко също, но няма да са с нас, с теб.

Блондинката затвори очи. Една единствена бистра сълза се търкулна по бузата й. Падна върху личицето на малкото момиченце, което гледаше с неразбирание. Не разбираше защо кака й плачеше. Не разбираше какво й казваше, но усещаше, че нещо не е наред. То затвори очи преди да е заплакало.
Кръв. Кръвта на детето оцвети снежната покривка. Бяло и червено се смесиха. Станаха едно цяло. Превърнаха се в зловеща картина. Картина на реалността. Толкова много болка в едно петънце.
Сълзите се стичаха по лицето й. Беше й обещала по-добро бъдеще и й го подсигуряваше. Нямаше да остави малката си сестричка да страда в този толкова коварен свят. Не искаше да я обременява, не искаше да изпитва страданията, които тя бе изпитала. Щяха да се видят някога, в друго време, на друго място. И тогава щяха да са отново заедно. Всички те. Цялото семейство. Но сега... Сега тя самата трябваше да се бори за собственото си оцеляване. Трябваше да се бори да остане неопорочена, макар че имаше толкова много кръв по ръцете си.
Отново заваля. Снежинките танцуваха своя последен танд преди да паднат върху окървавената земя. Там ги очакваше гибелта. От невинни те се превръщаха в убийци. Коварни създания, причакващи поредната си жертва.
- Кая! Кая! О, Господи, Кая, какво си направила?! - развика се жената и коленичи до тялото на бебето.
- Спасих я. Спасих я от този коварен свят. Ще се видим... Отново ще се срещнем, но не и тук. - отвърна блондинката и пое по своя собствен път. Не знаеше къде отива. Не знаеше къде ще я отведат краката й. Но знаеше, че това е едва началото на края

by **kyle o'conner.** Съб Апр 15, 2017 10:36 pm

Интересен герой ;3
Добре дошла и приятно прекарване.

caya whittaker

caya whittaker

Re: caya whittaker